Един мой стар стих, публикуван може би само в "ХуЛиТе"... Но, рисунката е съвсем нова - още не са изсъхнали бои'те!
Б.
Все по-красиво пременена Родопа в есенна тъга се смее. Сякаш циганка - с шалвари жълти, и пола зелена грее.. Там,край огъня, в катуна шарен, керемидено елече ветролее...