В ден такъв  ще хвана пътя…

Точно тъй- със стиснати

очи!

А  вятърът от злоба

ще засвири

и ще се мъчи  да ги запраши.

Ще мисли:

„Хм…Ако не вижда…Няма как

да стигне надалеч?!”

Но, аз си знам…

Под шарената риза

Сърцето ще ме води,

а взорът му е остър меч!

И ще мълчи!

Само че,

едва ли ще достигна

хоризонта,

кацнал върху всеки

следващ зеленокос

баир,

защото то- проклетото

ще ме завърне…

Просто тъй- зарад

трепетите наши…

И само птиците

ще знаят

как в света настъпва

мир…

Б.Калинов

16.07.2012г.

Пловдив