Слова и рисунки

Категории раздела
Корзина
Календарь
«  Июнь 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0

Блог

Главная » 2012 » Июнь » 21 » Окъс(н)ели разкази-13. Жива вода
20:42
Окъс(н)ели разкази-13. Жива вода
Рисунка с молив- Маестро Хенрик Мозес.
Б.





Всеки ден….

Всеки ден  минавам по един и същи път- и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки, и офиси помещения отразяват като редки видения минаващите все по-малко хора, отиващи към булеварда-там е спирката на автобусите…

Познаваме се. Дори си казваме едно „Добро утро!” И даже изрусената дама, която винаги излиза насреща ми от лявата пресечна уличка между блоковете, започна да сваля от ухо телефона си за да поздрави.

И кризата си има малките хубави неща…

Останаха няколко квартални магазинчета. Останалите ги отвя американския вятър и както е тръгнало-ще останем и без тях. Ще отиде на майната си всичко онова, което се нарича удоволствие от пазаруване. Сещам се сега- баба ми Велика, като идеше до магазина за един хляб макар, научаваше де що се е случило по махалата. Нали така?

Хубаво е, когато можеш да размениш една –две думи, нали? Общуване се нарича… Истинско при това.

Днес се прибирам с болки…Десният крак едва стъпва по разкривените плочи на тротоара. Така се случи- кой го е искал?! ” Само да не съм скъсал нещо!”- си викам и зор- не зор, мъкна една голяма бутилка изворна вода… Ако не бяхме спрели до параклиса, нямаше да се налага да бутам „Нисан-а”… Куцам и си нареждам наум. Но…От друга страна пък-водата от извора е толкова студена и приятна за пиене! Направо- жива вода! Заслужава си дори и болката от схванатия мускул (Това ще да е! Болиии! ).

- Здравейте! Какво е станало? Аз съм лекар и мога…

Сутрешната дама с телефона.Изникнала е пред мен, докато съм гледал кривите плочи-цяло препятствие в случая. Бяла къса пола с цепка отстрани…Бяла блузка, сребърно кръстче между…

Разбирате, че вдигам поглед много полека нагоре. Събирам спокойствие за да кажа:

-Кракът ми ли? Ами… Нищо! Малко такова… Втвърдил се е ей-тука!-показвам зад коляното- Но, ще ми мине! То, понякога се случва…

-Разбирам! Но, защо така? От напрежение?

Интонацията е възходяща…И защото усещам накъде отива, казвам:

-От гледката е… От гледката! То…Човек не знае точно къде ще го стегне! Нали така?

А болката?

Забравих, че ме боли… От живата вода, навярно?!

 

Б.Калинов

20.06.2012г.

Просмотров: 155 | Добавил: kalin8 | Теги: разкази, жива вода, окъснели | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *: