Слова и рисунки

Категории раздела
Корзина
Календарь
«  Июнь 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0

Блог

Главная » 2012 » Июнь » 29 » Окъс(н)ели разкази-14. Съдбица…
00:32
Окъс(н)ели разкази-14. Съдбица…
Отдавна се каня да напиша този разказ-едно намигване към колегите ми- рибари. Днес му дойде редът. Искам само да кажа, че всяка прилика с действителни лица и събития е...
Поздрави!
Б.




„…Ще се измъкна тихичко…”-През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”

Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази-за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...

– Мамка му…Отидох!!! Стана белята!- Изруга през зъби, и аха  да се наведе, като чу зад гърба си:

-Накъде, бре?! Къде си тръгнал по-нощите…

Айшето! И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне право в лице жена си.

–Айше!- Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе- Айше, не се ядосвай! Малко за риба…Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!

Това, колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!

-Каква риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани, никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, че гладни ходят, бре!!! Банките ката ден звънят…

И като видя, че се не заптисва, а върви към портата, вдигна ръце нагоре- към небето, посивяло от облаци:

- Боже! Кьорава риба да не види тоз човек! Никогаж, ама никогаж нищо да не хване, дорде си не пригледа децата и жената!

Обърна се Орхан. Жегнаха го тия думи, ама нищо не рече. Само се усмихна криво и излезе…

Айшето  седна до китките на хладните стъпала пред терасата и прискимтя едва чуто. Пък и кой ли може да чуе мъката и’ в тъмни зори?! Никой. Поне децата да не буди…

Ето! Цял ден стърчи на брега. От време на време само прибягва на сянка до върбите. Уж е на най-хубавото място, а нищо! Поне веднъж да дръпне…Няма, и туй-то! Почти слънчасали мисли му се въртят в циганската глава:

„Като си ида, поне риба да занеса…Може пък на Айшето да и’ мине яда, като види рибата!”

Надвечер събра въдиците, плю ядно в реката и процеди през криви зъби:

-Тфу! Прокле ме Айшето, да му се не види… Що да правя сега?!

Засмъдя му нещо в очите… Но не от потта в жежкото време, чини ми се.

 
Б.Калинов

28.06.2012г.

Пловдив

Просмотров: 138 | Добавил: kalin8 | Теги: разкази, окъснели, съдбица | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *: