Слова и рисунки

Категории раздела
Корзина
Календарь
«  Ноябрь 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0

Блог

Главная » 2012 » Ноябрь » 26 » От стария сандък… Приказка за сънливия Мечо и ранобудния Зайо
20:39
От стария сандък… Приказка за сънливия Мечо и ранобудния Зайо



Намери се и една приказка, която не знам защо не съм публикувал досега...
По този начин изпълнявам и едно дадено обещание към моя най-добър приятел Ицко от София.
Баба Соня сигурно ще му прочете приказката...
Ще се радвам много, ако му хареса!
Б.






На моя приятел Ицко.

 

     Както обикновено, в гората сутрин е много тихо преди още птичките да запеят и с песните си да поканят Слънчо да изгрее…

А пък той веднага показва руменото си лице от Изток- там високо , дето се намира неговата къща и леглото, което неговата сестричка- Месечинката му постила всякоя вечер.

Наспалият се добре Слънчо се протяга, но не много за дълго, защото бърза да стопли листенцата на цветята и тревите, а и да погали със светли лъчи всичко живо в гората.

Ето…Един лъч попада в прозорчето на Мечовата хралупа. Тя е почти в средата на гората и е най-широката, в най-големия дъб, покрай който минават всички най- важни пътеки в гората. Мечо отдавна превърна тази хралупа в свой дом заради всички тези удобства…Да! Пък и съвсем наблизо е Светлия поток с неговата бистра вода, пъргави рибки и пеещите жаби – кикерици, които успиват всяка  вечер Мечо със сладките си песни.

Мнооого обича Мечо да си подремва!

Вечерта- както и да е…Но и всеки следобед! Виждат го заспал даже и така- както се разхожда из гората! Затова му викат „Сънливко”. И май са прави?!

Зайо, който живее почти на края на гората- там близо до градините с вкусните моркови и зеле, е точно противоположен по характер на Мечо, което ще рече пъргав и работлив.

Още преди Слънчо да се покаже сутрин, Зайо е вече из градините- ей-така – да види да ли са пораснали зеленчуците.Така, де – ако има нужда да се поливат, плевят…

После Зайо тръгва из гората и стига до Мечовата хралупа. Знае добре, че неговият приятел- Мечо още спи…

Приближава се и започва здраво да тропа по вратата колкото сила има:

– Ставай! Ставай, сънливко! Всички отдавна са станали, а ти спиш още!

Мечо изръмжава недоволно и запушва с лапи уши, но Зайо не спира да вика и тропа… И така, докато Мечо не се разбуди. Ще не ще- става и отваря вратата.

– Нямаш ли си друга занимавка, Зайо?! Защо ме тормозиш всеки ден? Бива ли така…Нали си ми приятел?

Зайо поглежда хитро сънливия мечок и казва ей-тъй –тихо и кротко:

– Не е вярно, че те тормозя, Мечо! Будя те, защото май видях на едно място диви пчели…

-Пчели??? Мед!!! –Мечо подскача, макар и да знае, че Зайо доста често си измисля…Амиии, ако наистина е видял?!

При мисълта за вкусния мед Мечо се облизва.

Дано да е вярно!

А Зайо се търкаля от смях в тревата…

И това се случва почти всяка сутрин.

Художник: Сегей Козлов

Б.Калинов

22. 09.2011

Пловдив

 


Просмотров: 136 | Добавил: kalin8 | Теги: старият сандък, приказка | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *: