А
те- мокрите и студени пръсти търсят топлина…
Спирам се. Не само а да се
огледам, но сякаш ми се ще да почувствам отново това. Хм! Едно- такова- хем
тръпки те побиват- хем приятно усещане е…
А кръчмата- ей я там!
Коминът на кюмбето, което е разположено почти по средата и’, пуши лулата си…
Мирис на борови цепеници. Почернели са керемидите, които го покриват. Сив е и
снегът по покрива, където врабчетата са избродирал
...
Читать дальше »