Водици.

      Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там-малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива макар и по-тъничък слой заледено.

Докато да тръгне шествието от черквата, всичко бе готово –сиреч водата очаква да бъде пречистена съгласно старите обичаи.

Людете, запомнили и по-тежки зимни студове, разправят един другиму спомени за..” ей-оная година, кога не можахме леда да разтрошим…”, а Януарският вятър отвява прошепнатите през увитите във вълнени шалове слова и ги блъска в баирите на Родопа планина, дорде се изгубят нейде в ширинето.

Дърпа немирникът и хоругвите отпред шествието, та едва ги задържат момците в замръзнали ръце.

Отец Никола прибра требника в широките пазви на расото. И без друго…Кой ли се вслушва толкова в песнопенията? Подкара така- както си знае и каквото помни наизуст от литургията.

Минават покрай селската кръчма и не една мисъл се отбива набърже там- край топлата голяма печка, нагрята до червено…

А и виното, дето сгрява вените и Душата!

Но…После! Първом реката и традицията! Въпреки, че далечна им се види река Йордан, за която пее в псалмите дядо поп Никола.

Кръстът е във водата!

И тогава…Тогава отвътре напира нещо, дето с думи не се описва! Просто…Просто над всичко надделява мъжкото, първичното. То изхвърля студа,леда далеко по вятъра и сякаш не съществува нищо друго на тоя свят освен желанието да се докажеш, да скочиш заедно с другите в ледената вода. Да!

Като глутница след сърна се втурват мъже- женени и ергени, с една единствена мисъл- да уловят Кръста Божий в реката с пречистена вода…

Гонитба за Мъжеството. За Славата!

Какво друго? Това е!

Б.Калинов

08.01.2011г.

Пловдив