Приготвя четките си

Есента

отново да рисува

всичко

в златно.

Очакват я листата,

готови вече

за това…

На Вятъра

прошепват:

Сбогом,

сбогом лято…

***

Последни

бели облачета

плуват

по Марица.

И тя очаква

Есента…

С нейната

дъждовна

ръченица.

***

Тя винаги

идва

с богата

премяна,

която

Родопа

много обича…

В златни

шевици

красиво изтъкана

се кипри.

И знае, че много…

Много и’ прилича!

Б.Калинов

30.08. 2011г.

Пловдив