Ако някога…
Ако някога успея
да пречупя себе си
и мога да смиря
Душата,
не престанала да дири
Времето
побягнало на някъде
със сетни сили
също като порива
на неочакван
леден Вятър…
Дошъл от Космоса,
просъскал нещо
в синевата…
И изчезнал.
Угаснал и забравен
морски фар.
Но… Не търсете тук
причините!
Не е пиеса-
Шекспиров театър!
Кръвта е…
Тя отмива бремето…
Тя е, дето се провира
вътре- там – във вените
изтласква и
прехвърля с всеки удар
в Тишината…
От Бог животът ни е…
Помни, че ти е Дар!!!
Такива са годините…
Б.Калинов-Странник
28.11.2012г
Пловдив
Мой перевод:
И всегда надеюсь я
себя переломать...
И Душу заставить
не искать всю Правду,
не гонять минуты,
скользящие сквозь Время
Побегнувшее куда-то
в последних силах
как и порив Ветра льдяного
пришедший с Космос,
прошипевший что-то...
И исчезнул!
Погасший в забвение
морской фар.
Но...Не ищите здесь причину!
Не пьеса ето... Не драма
великого Шекспира!
Ето кровь... Она в венах бьется
и толкает ударом каждым то,
что Тишина уносит в дар.
От Бога дана жизнь...
Но ето не приносит мне и Миру мира...
Б.
Слова и рисунки
|
Меню сайта
Категории раздела
Корзина
Календарь
Архив записей
Друзья сайта
Статистика
Онлайн всего: 1 Гостей: 1 Пользователей: 0 |
БлогГлавная » 2012 » Декабрь » 11 » Обикновени рисунки-60. Смирение
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||