Отдавна
се каня да напиша този разказ-едно намигване към колегите ми- рибари.
Днес му дойде редът. Искам само да кажа, че всяка прилика с действителни
лица и събития е...
Поздрави!
Б.
„…Ще се измъкна тихичко…”-През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа
торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална
кутийка- тази-за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните
плочки...
– Мамка му…Отидох!!! Стана белята!- Изруга през зъби, и аха да се наведе, като чу зад гърба си:
-Накъде, бре?! Къде си тръгнал по-нощите…
Айшето!
И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо
много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне
право в лице жена си.
–Айше!-
Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе- Айше, не се ядосвай!
Малко за риба…Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!
Това,
колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от
Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!
-Каква
риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани,
никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, че гладни ходят, бре!!!
Банките ката ден звънят…
И като видя, че се не заптисва, а върви към портата, вдигна ръце нагоре- към небето, посивяло от облаци:
- Боже! Кьорава риба да не види тоз човек! Никогаж, ама никогаж нищо да не хване, дорде си не пригледа децата и жената!
Обърна се Орхан. Жегнаха го тия думи, ама нищо не рече. Само се усмихна криво и излезе…
Айшето седна
до китките на хладните стъпала пред терасата и прискимтя едва чуто. Пък
и кой ли може да чуе мъката и’ в тъмни зори?! Никой. Поне децата да не
буди…
Ето!
Цял ден стърчи на брега. От време на време само прибягва на сянка до
върбите. Уж е на най-хубавото място, а нищо! Поне веднъж да дръпне…Няма,
и туй-то! Почти слънчасали мисли му се въртят в циганската глава:
„Като си ида, поне риба да занеса…Може пък на Айшето да и’ мине яда, като види рибата!”
Надвечер събра въдиците, плю ядно в реката и процеди през криви зъби:
-Тфу! Прокле ме Айшето, да му се не види… Що да правя сега?!
Засмъдя му нещо в очите… Но не от потта в жежкото време, чини ми се.
Б.Калинов
28.06.2012г.
Пловдив
| 