Третият окъ(с)нял разказ е на ред...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с
ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за
лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът
на най-красивата –Висока Тишина,нарушавана само от онзи голям немирник-Вятъра,
който в случая е приятел…Колкото повече се гали по крилете , толкова повече
помага за да мога да правя каквото си искам с мълчаливата птица, в чиято тясна
кабина съм се напъхал.
Нека си кръстосва Ефира
колкото си иска! Знам коя е любимата му посока и завъртам носа насреща му…Ето
го!
Сега…Крилете на
безмоторника, дето сега са и мои, се напрягат сякаш от възбуда в този момент
…”Привет!!! Ние сме отново с теб!!!’’-Шепнат на Вятъра, а той просъсква от
удоволствие…Знае, проклетникът, че предстои игра на гоненица…Нали му е любима!
Лек натиск с крака и
следва вираж в дясно, а после отново с вдигнат нос нагоре за десерта на
играта…Пълно завъртане ….Тонооооо!
Ухааа!!!
Сега следващата щура игра…
Всичко, което може тази
наистина великолепна машина.
Трябва да се връщам
обратно. Сега е време да погледна надолу…Там е полето край града, реката…
И Родопа, която е като на
един хвърлей разстояние! Някак без да искам, натискам отново в дясно и вдигам
носа…Ей-така –за да я видя!
Не е редно, но по дяволите
всички инструкции!!!
Б.Калинов
16.12.2011г
Пловдив
Художник: Б.Калинов „ Утро
над Родопа”-комп. рисунка.
|