Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То…аз си имам вина, но… До някъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите, слънчеви дни… Ама, все-пак, у дома съм си, да му се не види! Нали така?

Търся си от сутринта пръстена…Имам сребърен пръстен. Имах!

И изчезна мистериозно… Разбира се, още ми е твърде рано да си изгубя ума съвсем, та много добре помня (Дори точно!) всичко, което правя почти всеки ден. Нали знаете- човек свиква с определени действия дотолкова, че в даден момент ги прави машинално… Без да мисли.

Обикновен, даже съвсем обикновен сребърен пръстен с повече сантиментална стойност, отколкото някаква друга, но се ядосах на себе си, че го запилях на някъде… Или поне мислех, че съм го изгубил! Да!

И като видях свраката, ми просветна! Аха!!! Ето кой бил! Такааа… Моментално се събудиха всичките ловни инстинкти, които дремят у всеки мъж на този свят, пък бил и той градско чедо… Има ги дори всеки помияр по улиците, камо ли човекът- най големият звяр на планетата!

Лъскавата дрънкулка на бюрото е завързана с рибарска корда, а тя- кордата, през две макари, отива до долния край на отвореното прозоречно крило… Там завършва с възел за един от фиксаторите на щората… Готово! Нали се сещате? Всяко движение на примамката към прозореца затваря крилото му, стига да се тегли навън. Не е леко, но ако крадецът има голямо желание, може да се получи!

Остава да чакам…

Втората част е следната (Естествено е да има замисъл!) :

Микропредавател, монтиран с тиксо на крачето на хитрушата, който ще ми даде координатите на гнездото и’. Това е, защото знам, че като я пусна, тя ще литне в посока различна от тази, която търся…

А като науча, къде е скрито пръстенчето ми, аз ще намеря начин да си го взема!

Няма нерешими задачи за Хомо Сапиенс в този свят! Да?

Б. Калинов

10.05.2012г.

Пловдив