Персональный сайт

Великденчета

kalin8 — Sun, 10 May 2015 13:14:38 GMT

Мънички слънца
в тревата светят.
Те винаги
през пролетните дни
в душата ми
надничат.
Затова, навярно,
всеки път по тях-
ей- тъй,
се заглеждам.
Къде ти...
Просто ги обичам!

Странник
18.04.2015г.
Пловдив

www.playcast.ru/view/7996463/e390255259f800c6e7288907bc75f47a39a7ce59pl

Възкресение

kalin8 — Sun, 10 May 2015 13:10:52 GMT

Броени чaсове остaвaт...
Светли прaзници!
Б.

Възкресение Христово.
Свещите горят
и в душите ще догaря
Огънчето,
което всеки носи...
В себе си.
Днес е Прaзник.
И не ни делят
мисли,
чувствa...
И въпроси.

Стрaнник

Цветница

kalin8 — Sun, 10 May 2015 13:03:17 GMT

Отново е Цветница.

Отново е Връбна неделя.

Поклонете се на Сина Божий в храма и отнесете у дома върбовата клонка -символ на посрещането с почести на Иисус в града Ерусалим.

Той единствен е знаел колко малко е времето и разстоянието между „Осанна!“ и „Разпни го!“...

Но е възседнал осела ... И приел всичко!

Празнувайте!

Радвайте се, но и мислете с разсъдъка си...

Нищо не е вечно на този свят, а животът само миг е.

Достойнство трябва нам...

Боже, пази България!

Странник

Бъдност

kalin8 — Tue, 14 Apr 2015 16:10:58 GMT

Аз знам -

ще бъде светъл

този ден...

Слънцето обича

нацъфтели в бяло

джанки -

същи

пролетни невести,

жадуващи

лъчите му

да ги прегърнат...

И ще ви кажа

нещичко от мен:

Важно е

да бъдем днес...

И тук!

И да има

щъркелите

где да се

завърнат...

Странник

16.03.2015г.

Пловдив

Реквием

kalin8 — Wed, 25 Feb 2015 08:57:25 GMT

А ние ...

kalin8 — Wed, 28 Jan 2015 15:35:56 GMT

Храм "Св.Николай" - Пловдив

А ние -

нищите,

Храмове строим.

Отново...

От залъка

на сетни сили,

пряко мъката на дни,

години,

трошици за Душата

си делим.

Отново...

Упование е

само

Божието слово!

Странник

17.01.2015г.

Антонов ден.

Пловдив

Иванов ден

kalin8 — Sat, 10 Jan 2015 08:27:13 GMT

Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, някак си не очаквали появата на тая халосия. На мъжете -тези във водата, им бе все едно. Виното... То бе по силно от студената вода и от вятъра. Дума да няма!

До късна доба, когато се изпращаха вече последните гости на Йордановци, бялата постеля вече стигаше до коляно, а снежинките още и още виеха весели хора' около газените фенери, с които всякоя дружина тръгна да се разотива по махалите.

- Хайде... Със здраве! На берекет е, тоя хубав сняг! Господ си знае кога да го изпрати...

Отец Иван стори кръстен знак и добави:

- Лека ви нощ... Че окъсняхме доста!

- Лека да е и на вас, Отче! И... Честито да ти е името -вече е Иванов ден!

Отговориха му вкупом многогласно четворица- два по два мъжки и женски гласа. И вече леко подминали поповата къща дочуха гласа на баба попадия, догонен и от по- тежкия- на Отеца:

- Довечера ще е... Довечера!!! Първом, сутринта в църква да дойдете!Ще ви чакам!!!

Не се канят гости на имен ден, ама ето –на! Тъй дойде приказката...

- Нали заръча да донесат риба за празника, Дядо попе? Не ще да се излагаме пред хората?!

- Ще има и риба, попадийо! Всичко ще има! Не гневи мен, грешника, че за трети път ме питаш вече... От тебе се иска само погача да сториш, както си знаеш, а също и сладката баница, която само ти можеш да измайсториш. Няма невеста в село- да се мери с тебе!

Спря се пред прага на къщата отчето, отръска снега от наметката си и се обърна. Вече- един по друг- бяха изминали десетината крачки от пътната врата по снежния двор.

- Обърни се, Невено!

Рече тихо човекът, а жената, мярнала само за миг зачервеното му от студа лице, проследи погледа му към заснежената гора...

- Кажи ми сега, Невено...

Отец Иван повтори името и‘ отново, което твърде рядко се случваше:

- Кажи ми... Има ли по- хубаво нещо на тоя свят от нашата планина? Гледай само, каква е гиздава Родопа... Бяла – беленичка! Сполай ти, Господи, за тая красота!!!

Прекръстиха се трижди двамата и влязоха у дома си.

А някъде в низината на Изтока... Някъде там Слънцето вече се гласи да се покаже на широкия Свят. Още малко време и първите му лъчи ще се плъзнат по снеговете на високите върхове на планината, дорде стигнат до черковната камбанария, а после по каменните покриви- та чак до реката, от чийто лед ще скокнат пак нагоре... Към небето!

Иванов ден е!!!

Странник

09.01.2015г.

Пловдив

Излезе от печат...

kalin8 — Thu, 27 Nov 2014 08:35:27 GMT

Днес пристигна излезналата от печат "Обикновени рисунки".
Вълнувам се така, както и при първата...Мисля, че съм успял добре да я илюстрирам с мои рисунки, а също така и с помощта на някои известни художници, но последна дума има читателят- както винаги!
За стиховете- също!
Благодаря на хората от Издателство izdavam.com за перфектната работа!
Вече почти съм приготвил следващата...
Б.

boris-kalinov.izdavam.com/bg/

Обикновени рисунки

kalin8 — Mon, 17 Nov 2014 16:19:54 GMT

Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища. Част 10.

kalin8 — Mon, 03 Nov 2014 15:10:02 GMT

- Ако наистина спрем още някъде... Да знаеш, че никога няма да успеем навреме да стигнем до Бургас, а камо ли и до Созопол!

Чичо Иван плесна с длан по волана, сякаш искаше да подкани старичкия бус да побърза...

Но, на машината и‘ бе все едно. Само заръмжа леко, a после отново се върна към редовното си бучене и едва чуващо се притракване от време- на време. Нищо повече...

„Все към Слънцето вървим...“ - Промъкна се един четен някога и някъде стих в съзнанието на Ася.

- На Изток... Все към Слънцето!

Каза гласно и погледна чичо Иван.

- Пък... Когато стигнем, нали?

- Така, така...Ама не е точно така! Имаме си все- пак и работа да вършим... Дано успееш да стигнеш за началото, а не на завършека на този твой конкурс! Хубаво би било и аз да видя как рисуват децата, ама не знам... Не съм сигурен дали ще успея да разтоваря стоката навреме. Пък ...И поръчки имам да вземам за обратния курс... Работата си е доста!

Вдигна ръка чичо Иван, сякаш да покаже колко голям куп дейности трябва да извърши преди да тръгне обратно за Пловдив.

- Той, конкурсът, си е за децата, чичо Иване! Работите са готови още от преди. Обявява се темата… И започват! Аз само им помагам да изберат какво точно ще представляват самите рисунки. Тази година рисуваха „Душевно огледало“. Интересно е!!!

Ася погледна към чичо Иван и видя (Всъщност, както и‘ очакваше !), онова почесване по врата, което показва опит за осмисляне на казаното...

След минутно мълчание:

- Чакай малко... Колко годишни са тия дечица? Искаш да кажеш, че те разбират вече какво е Душа-та човешка?! Кой ги мисли тия конкурси бе, джанъм?! Ха! Едно дете... Ти направо ме шашна сега!!!

Мен... Мен да ме накарат - доста ще се изпотя, докато премисля какво и що... А, и „огледало“- на всичкото отгоре! Хай, да му се не види!

Посегна към пакета цигари на таблото над волана, но не го взе. Сякаш мисълта за децата- художници го спря...

- Ти ме извини, Ася! Такъв съм си аз... И вече много ми се дощя да видя какво са нарисували децата! Да знаеш!

Ася посегна и сложи ръка на рамото му. Усмихна се:

- Аз пък, ще ти помогна да разтоварим и натоварим каквото трябва, чичо Иване! Товарим и...

Решително погледна напред, което просто нямаше как да не предизвика смях у спътника и‘:

- И разтоварваме! Първом - това! Наука е хамалогията... Ха...Ха!

Предното стъкло на бус-а, осветено от ранното Слънце, срещна бликналия отново двугласен смях и го изпрати по струите, оставени от машината по изминатите километри на пътя.

Следва продължение.

22.09.2014г.

Пловдив

Странник.