Меню сайта

Категории раздела

Корзина

Друзья сайта

Официальный блог

Сообщество uCoz

FAQ по системе

Инструкции для uCoz

Статистика

Онлайн всего: 1

Гостей: 1

Пользователей: 0

Каталог статей

Главная » Статьи » Мои статьи

Освободителното движение. Яне Сандански войвода

Освободителното движение. Яне Сандански войвода Борис Калинов Началото Спомените на Сандански са записани от Любомир Милетич ,който лично се среща с Яне и са издадени през 1927г. от Македонския научен институт в София. В срещите си с Л. Милетич, Сандански разказва съвсем накратко биографията си и по-подробно , но пак в своя си почти лаконичен по военному стил за действията си в македонско. Ето една малка част от разказаното: Родом съм от с. Влахи (Кресничко) . Баща ми Иван Сандански е от същото село.Роден съм на 18 Май 1872г. По време на Руско-турската война живеехме в Джумая, а сетне в Дупница . Тук свърших основно училище, а от класното училище- втори клас.Вземаха ме войник на 1892год. Преди това се учих на занаят- обущарство, около две и половина години. Баща ми беше земледелец. Служих в 13 полк в Кюсрендил до 1894година. След това останах при вуйка си Спас Харизанов - адвокат в Дупница , като помошник-прошенописец две и половина години. Сетне отделно си бях прошенописец още три и половина години- до 1899г. Още от малък, когато се биехме махалите с камъни, все взимах ролята на комита. След като свърших училището, заех се с четене на революционни книги. Биографията на Левски ми направи силно впечатление. Четох „Записките на Захари Стоянов, „Под игото” на Вазова и др. Обичах да чета и сетне по македонското дело. Тогава от Рилския манастир дойде сформирована чета под водителството на Стойо от Скрижево(Драмско), който по-рано е бил девет години харамия в Македония, та беше дошел на 1892год. в България , заловил се с търговия в Дупница. Като бяха решили да повдигат въстание през 1895год., повериха му една чета , в която и аз влязох. Четата броеше до 200 души с 12 души офицери, между които бяха Давидов, Жостов, Атанасов, Димитров. Имаше и студенти – Пърличев, Мирасчиев и др. От манастира четата замина по границата та през Якоруда на Доспат. Четата бе определена за Серско –„Серска чета”. Офицерите нямаха желание да навлизат по-дълбоко в турско, та се навъртахме по границата и една нощ запалихме село Доспат, което изгоря за час и половина.Бидоха убити некои турци, но случайно. Масови убийства немаше. Четата се разпиля щом мина в България, разтури се. Аз пак си се върнах към писалището при вуйка си в Дупница.Оттогава се заинтересувах по-добре да вникна в делото , но мъчно беше, нищо определено не долавях. Само за комитета в София знаех.Тогава , през 1896год.разбрах, че и вътре в Македония има революционна организация. На 1987 година, през гръцко-турската война, ни подлъгаха некои офицери- кап. Венедиков и Морфов, -рекоха ни: „ Идете сега в Македония, а подир това и ние ще тръгнем”(разбрахме,че се отнася до Българската армия). Образува се чета под ръководство на Кръстьо Захариев ( от с. Ореховец- Серско). Той беше касапин в Дупница ,Стойов другар, избягал от селото си , дошел в България. Беше благородно момче. През 1895година бе взел участие със своя чета , слезъл откъм Батак, през Доспат към Пирина, гдето се бе срещнал с четата на Муструка. Новообразуваната чета броеше 25-30 души, въоръжени с мартинки и берданки, дадени от Венедикова и Морфова. Аз си купих своя си пушка у братия Иванови и като дойде четата в Дупница ,се присъединих към тех. Минахме Пирина , заминахме през Кресничко, където турците ни откриха, но не се ударихме с аскера там.Аскерът ходеше след нас. Като стигнахме местността „Дебели рид” над село Пирин( през Юни месец), срещнахме се с аскер до 150 души. Сражавахме се от сутринта до вечерта и от нас жертва не се даде. Вечерта се оттеглихме към Неврокопско, заобиколихме до местността Спанополе, минахме за Банската река, гдето пак се ударихме с 250 души аскер от предобед до вечерта и пак без жертви. Вчерта се прехвърлихме над селото Пирин при селото Попово. Там ненадейно ни нападна аскер- убиха едно момче, Никола (от Петричко) и мене ме раниха в лявата ръка. След това четата се върна в България и аз се церих (бях ударен под лакътя) И се изцерих в Дупница. Пак си бях на писалището. И тогава се зарекох, че докато не разбера как стои делото, има ли организация вътре и пр. , никому не ще ставам оръдие- няма да мърдам повече. След това основахме –в края на 1897година , дръжество „Младост”. В него влизаха Христо Ярков (от Дупница, чиновник) , Димитър Маноилов (от Дупница, търговец), Александър Младжов(от Дупница, учител), Никола Златков (от Дупница, свършил Висшето училище, сега е в Харманли), Христо Марков (от Трън, свършил Висшето училище), Батанов (математик, свърщил Висшето училище). Тези бяха членове на дружеството. Имаше читалня, библиотека. Аз бях библиотекар. Държаха се сказки. Целта на дружеството беше саморазвитие и групировка. Разпъдиха учителите и останах аз за председател на дружеството до 1899година. Властите правеха големи спънки, защото младежта се групираше около нас. През туй време вече бях добре осветлен по работите в Македония. От Малешевски узнах доста, а и от друга страна –от Делчева, с когото за пръв път се срещнах в Дупница през 1899година в дома ми. Гоце Делчев добре ме осведоми за целите на вътрешната организация. Той бе дошъл в Дупница по работа ,като представител на вътрешната организация. Аз веднага разбрах, че Делчев е наистина човекът, който знае изтънко организацията и всичко, какво тя гони. През Февруари 1897 постъпих чиновник- директор на дупнишкия затвор. Македонското дружество в Дупница го реорганизирахме. Тогава учители в Дупница бяха Димитър х. Димов (от с. Горни Брод , Серско) и Георги Паничаревски (от Дупница), свършили и двамата в Кюстендил педагогическото училище. Георги Зашов от Разлога и Христо Данаилов от Разлога , и двамата търговци, също вземаха участие, та се реорганизува дружеството през Спремврий 1891год.Председател стана Паничарвски, аз подпредседател, а х.Димов – деловодител. Учителите ги уволниха поради една стачка , понеже общината не им плащаше. Ние избрахме за касиер Никола Лазаров (книжар) , а Стоимен Цветков (търговец) за съветник. С Гьорче Петров се запознах през 1899год. в София. В 1900год., когато се започна борбата със Сарафова, тогава аз вече взех страната на вътрешната организация. Върховният комитет тогава беше купил 500 дълги и 75 къси манлихери. Бяха ги изпроводили в Дупница до мене , като председател на дружеството, за да ги скрия. И аз ги скрих. Сетне се скарахме, понеже тогава върховния комитет си правеше събрания със Цончева и др. Нашето дружество бе събрало в Дупница и околията до 15000 лева, които изпратихме на комитета.След това, като се бяхме разкарали, дойдох в София да искам обяснение, защо за нашите пари поне не ни бяха пратили оръжие, да го изпратим в Македония. Те обещаха, че ще изпратят 6000 пушки и пр. и аз си заминах назад. Като си пристигнах, дохожда Саев с 15 души стъкмена чета -и ми пишат да му дам пушки и да му предам склада на пушките. Аз отказах. Телеграфираха ми няколко пъти, аз все отказвах. Бяхме станали опозиция на комитета само трима- аз, Малешевски и Гьорче Петров. Борбата се беше отпочнала. Офицерите бяха хора нетърпеливи- машина , напой я вода и тя ще тръгне...А пък организацията вътре имаше нужда от бавна подготовка. Затова смятахме , че офицерите не са хора да работят с народна маса,че са негодни за подготвителния период на организацията. Като видяха, че ние здраво се опнахме, Сарафов отложи конгреса тогава, сепна се. Не очакваха такъв отпор от нас. Той се обяви против Цончева , понеже той беше в отставка тогава и беше готов да го застъпи. Сарафов издаде второ окръжно , за да се отложи конгресът. Тогава той биде арестуван от правителството. Спорът за пушките остана неразрешен. Пушките аз не дадох, останаха у мене. Когато затвориха Сарафова, Саев избяга от Дупница в София, аз прибрах още някои пушки от неговите момчета, които се разбягаха. Имаше между тях тукашни – унтерофицери, имаше и македонци. Бяхме делегати в София на конгреса, и ходихме с Малешевски в трети участък при Сарафова- да го видим.Там той за Цончева ни разправи- че бил човек на Княза и пр. Агитираше да вземем негова страна, надявайки се да го преизберат. Ние се обявихме за средната листа: Михайловски, Кепов, Влад. Димитров и др. След туй се върнах в Дупница , гдето си бях приготвил чета и зачаках конгреса. Заминах с осем души: Иван Цветков , свършил 6-ти клас на Софийската гимназия, родом от Разлога; Добри Даскалов, родом от Тиквешко,свършил Протестантското училище в Самоков; Коце Абаджиев, протестантин, свършил 4-ти клас в Самоков, родом от Пазарджик и др. В протестанското училище, както и в железарското в Самоков имаше революционен кръжок. И в София имаше революционен кръжок, а също тъй във Кюстендил, Дупница , Шумен... Тия кръжоци се бяха основали по идея, дадена от Делчева. В четата ми имаше един старши унтерофицер, родом от с . Влахи(Кресненско). Всичко бяхме 8 души в четата. Тръгнахме през Априлий 1901година. Целта ни беше агитационна, подготвителна работа в служба на вътрешната организация и тов пограничните райони- Разложкия, Джумайския и пр. В течение на три месеца обиколих Джумайско и Разлога. Агитирах населението да си купува пушки, а сам трябваше за същата цел да събера от това население пари. Но гледах-беднотия голяма, а пък се не надявах на помощ от България, като знаех как немилостиво бяха парите разпиляни от Сарафова, та затуй назряваше у мен мисълта да се намерят по друг начин повече пари за да се употребят за делото вътре в Македония. Преди мене бе заминала една четица през тия села, но не бе развила никаква агитация. Пръв път агитирах да се постави организацията самостоятелно, да се почувства населението свободно, като се отстрани от турските власти и властта се съсредоточи по възможност в ръцете на организацията, та населението да види малко свобода , да почувства тая свобода и да я обикне. Във всяко село се установяваха управителни тела, събираха се членски вносове,а имено в Бистрица, Хърсово, Марлево, Градево, Сърбиново, Мечково, Кресна, Сенокос, Влахи, Ощава, Ораново, Железница, Мощанец и Покровник. Ходих и в Банско, но там сами си бяха уредили управително тяло. Делчев бе ходил по-рано там. Населението добре ни посрещаше. Противоположната агитация на върховистите още не беше проникнала там. По записките на л. Милетич. Пловдив . 2009г. Б. Калинов.
1 2 3 4 5 Категория: Мои статьи \| Добавил: kalin8 (18.12.2010)
Просмотров: 598 \| Комментарии: 3 \| Рейтинг: 0.0/0

Всего комментариев: 0